5 лесни факта за Пекин Описано

5 лесни факта за Пекин Описано

Blog Article

- Аз пък имам лек фетиш към ездачките, намирам ги за много секси – стегнати тела, дрехи очертаващи всяка извивка, стриктни и доминантни, но също чувствени, грижовни и мили.

Това е един от най-известните кратки разкази на Елин Пелин. Историята се развива около разговора между селски доктор и млад циганин, които имат по една мечта – единият иска по света да няма болести и бедни хора, а другият иска да спечели любовта на млада девойка.

Този разказ от Елин Пелин е част от сборника му “Под манастирската лоза”. Главните герои в книгата са църковните служители.

И питаш, помислих си аз и директно се заех. Здраво клатене падна и не свършвам, а тя определено се наслади, но в един момент вече взе да омръзва и спряхме. Тя реши, че ще ме свърши на свирка и само ми каза:

Освен земеделец, той бил зидар, дърводелец, кантонер, правел коли, веялки, керемиди и тухли. Известен е и неговият проект за вятърна мелница, който по-късно е отразен от сина му в едноименен разказ. Въпреки скромния живот, будният възрожденски дух на рода не позволил на Йото да остави децата си неуки. Двама от синовете му завършили висше образование, а с разноски на самия Иван било отворено училище в собствения му дом. По-късно Елин Пелин казва, че по това време баща му бил единственият грамотен човек в селото. Редовно носел книги от пазара в града, където продавал вар. В домашната му библиотека били „Рибният буквар“, „Под игото“ и съчиненията на Христо Ботев и Любен Каравелов.

Някакъв потаен срам тежал върху младите души и те не могли без скрита въздишка да погледнат тия скали, от острите върхове на които биха могли да видят морето, дето се къпе огненото слънце.

- Гледай като тръгнеш да си в правилното настроение и добре да загрееш на седлото.

Естествено, говорихме си, че няма как да сме заедно, съгласихме се веднага, но пък се разбрахме, че може да поддържаме контакт и в някакъв момент пак да се видим. В крайна сметка като си тръгнах малко се поразсъхнаха нещата. ??????? Писахме си няколко пъти в началото, после по Коледа и малко изглеждаше, че каквото било – било, но ми се искаше пак да се видим и към началото на април беше започнало да ми става едно пролетно, та реших пак да ѝ пиша. Хич не се дърпа, сложното беше как да се видим – ако отида там – с какъв претекст, а и оня Митко и той ще е там – твърдо не става.

“Затова има приказки, затова са ги хората измислили. И песните са затова… да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек.”

Из друга задселски краища се отзове друга, мило, високо, и изпрати надежда и сили.

Това било страшно оскърбление за младите сърца. И една нощ незнайно кой подпалил бащините ѝ колиби и пламъци осветили цялата планина. Това не уплашило баща ѝ. Той спокойно отговарял на всички:

После взе от колата вехто скъсано чердже, наметна се с него, влезе в гората и почна да реве като мечка и да лази на четири крака към бедната крава.

Този път правихме още по-бурен секс, тя е доста приятно стегната отдолу, а пък така се овлажни, че влизах като в рая, но не можах да издържа дълго. Използвахме почивката, малко да си поговорим, погушкахме се, тя ме изненада, че беше увила малко шоколадов сладкиш с орехови стърготини, специално да ми донесе, че есента беше правила и аз много го харесах. Тъкмо шоколада малко да помогне за втория рунд, а и тя реши да ме вдигне със свирка – голям кеф. Дръпнахме още един рунд, този път я ръчках доста доволно, а след това, просто постояхме малко, да си поговорим за по-сериозни неща, като бъдещи планове, колко още ще се виждаме, какво ще правим след това и т.н.. Разделихме се, гледах я как се отдалечава в лек тръс и ѝ се наслаждавах, макар че чувствата бяха смесени – хич не ми се искаше да я пускам да си ходи, въпреки че знаех, че няма как да сме заедно.

— Белчо, ти от човещина не разбираш, умори много Сивушка! Нали, Сивушке?